От самата сесия си спомням ясно две неща.
Първото са очите на Габи - зелени и красиви, с дълги черни мигли, които стояха като рамка на изумрудения й поглед.
Второто е времето. Веднага след сесията заваля проливен, летен, студен дъжд. Бях с доста багаж, включително и килимчето. Малена беше с мен, за да не се намокри цялата й дадох да се наметне с едно одеяло, което ползвам за снимки. Разбира се, то е плетено от памук и чудесно се накисна върху главата и тялото й. Освен дъжд имаше и силна буря, бяхме близо до дома ни, но не достатъчно, за да можем да се приберем. Малена умираше от щастие, че е мокра и умишлено вървеше под капчуците на сградите, за да може повече вода да се излива върху нея.



Няма коментари:
Публикуване на коментар